ВИШНЕВА ГРАДИНА
от Антон Чехов
превод от руски Василка Бумбарова

спектакъл на Василий СЕНИН

Действащи лица и изпълнители:

Раневская, Любов Андреевна - Красимира КУЗМАНОВА

Аня - Елица АНЕВА, Милена ЕРМЕНКОВА

Варя - Надя ДЕРДЕРЯН

Гаев, Леонид Андреевич - Адриан ФИЛИПОВ

Лопахин, Ермолай Алексеевич - Асен ДАНКОВ

Трофимов, Пьотр Сергеевич - Антъни ПЕНЕВ

Симеонов-Пишчик, Борис Борисович - Георги ЕНЧЕВ

Шарлота Ивановна - Нина ИЛИЕВА-ПЕТКОВА

Епиходов, Семьон Пантелеевич - Сергей КОНСТАНТИНОВ

Дуняша - Бориса САРАФОВА

Фирс - Петьо КРЪСТЕВ

Яша - Ованес ТОРОСЯН, Георги КАЦАРСКИ

Минувач - Киро КРАЧУНОВ

 

„Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница." - казва великият руски писател и драматург   Антон Павлович Чехов.   Почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения, той работи като лекар..

Чехов се ражда на 29 януари 1860 г. в Таганрог, Русия, и умира на 44-годишна възраст. За краткия си живот Чехов създава около 900 произведения, предимно хумористични разкази, пиеси и повести, които го превръщат в признат класик на световната литература. Произведенията му са преведени на повече от 100 езика, а прочутите му пиеси   „Чайка", "Вишнева градина" и „Три сестри"   до ден днешен се поставят в театрите по цял свят.

През лятото на 1904 г. поради рязкото влошаване на състоянието му писателят заминава да се лекува в Германия. Краят настъпва през нощта на 1 срещу втори юли 1904 година. По думите на неговата съпруга Олга, Антон Чехов се събужда през нощта и моли за доктор. След това пожелава шампанско. На доктора казва на немски „Ich sterbe“, след което се обръща към жена си на руски и казва „Я умираю“ (Умирам), изпива шампанското до дъно, ляга на лявата си страна и скоро след това издъхва. Погребан е в Москва.

ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ПИЕСА

Това би могло да бъде друга пиеса.

Желанието да напише комедия е вълнувало Чехов в началото на новия век. Едва е минала премиерата на „Три сестри” в Художествения театър, а той вече обещава „Следващата пиеса, която ще напиша непремено ще бъде смешна, много смешна, във всеки случай според замисъла”. И малко по-късно „... все още мечтая да напиша смешна пиеса, където дяволът ще носи на рамото си кобилица”.

Колкото повече самотата и болеста го обсебвали, толкова по-голямо било желанието му да напише комедия. Когато я написва, убеждава другите (и себе си): „Написах комедия, не драма, даже в известна степен фарс”; „ цялата пиеса е весела, лекомислена”. Когато с него не били съгласни той гневно отговарял: „Защо на афишите и в статиете в пресата моята пиеса упорно се нарича драма?”.

На финала на живота е необходима радост. И „Вишнева градина” за него е както „Одата на радостта” за загубилия слух Бетовен, предизвикателство на съдбата към задаващото се небитие. Нали последният знак на Чехов в този свят е усмивката. Не само финалното „ Ich sterbe ” заедно с чашата шампанско, но и водевилният сюжет, който той е съчинил за жена си преди смъртта.

Усмивката гасне с предчувствието на онова което се приближава към Чехов и не само към него, но и към този , целия „стар живот”, с неговите градини и смешници, безполезни, но живи. Нещо като молитвите на Соня или молбите на трите сестри вече не би могло да се появи. Клетвите и призивите на Трофимов като „Цяла Русия е нашата градина” или „Здравей нов живот!” не могат да заглушат звукът на брадвата и „ ... далечния звук, идващ сякаш от небето, звук на скъсана струна, заглъхващ, печален... ”. Всичко свърши; finitala commedia ; останалото е мълчание. Особена, обаче е тази комедия – насмешката идва някъде от горе, от там откъдето животът се вижда сякаш от птичи поглед. Както в „Чайка”. Божествена комедия...

Всичко има в тази пиеса: житейска проза и фантасмагорията на бала, мистика и невъзможен фарс. В нея е предсказан театърът на абсурда, тя отваря врата на Чаплин. Пиеса за Федерико Фелини. Тази пиеса запълни цял един век и ще изпълва още много. Столетието, което ни отделя от нея, проясни много - или вложи, не знам. Отдавна е ясно, че смисълът и е не в смяната на формацията, не в историята за това как хищен търговец разфасова безащитната и недоходоносна красота – или как непрактичните и стопани изгубват тази красота. Главните сили в тази пиеса са други. Именно сили, а не лица, защото те нямат лица. ГРАДИНА, ВРЕМЕ, СЪДБА. Онова, което си играе с тях, въпреки волята им. Съдбата и Времето, онова, което ги проявява и проверява – Градината. Огледалото на тази пиеса е с особена двойна оптика и то отразява и хода на времето и същността на отделния човек. И едното и другото би могло да бъде безжалостно прагматично – и непрактично духовно.

Всяка интерпретация не е случайна и би могла да бъде обяснена с времето. Тя е толкова наситена, че позволява всичко. В това се крие залогът на собствения и живот. Пространството на ГРАДИНАТА се запълва и разширява световния театър.

Откъси от статията на Татяна Шах-Азизова посветена на 100годишнината от написването на „Вишнева градина”

Снимки от спектакъла:
   
   
   
 

 

 

 

 

към Представления

Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен, 2016