постановка, сценичен вариант и музикална картина
Лилия АБАДЖИЕВА

сценография, костюми, художествено осветление и мултимедия
Васил АБАДЖИЕВ

Участват:Генадий НИКОЛОВ, Сергей КОНСТАНТИНОВ, Асен ДАНКОВ,
Петьо КРЪСТЕВ, Адриан ФИЛИПОВ, Георги ЕНЧЕВ,
Васил ВИТАНОВ, Стоян РАДЕВ, Георги КАЦАРСКИ,
Антъни ПЕНЕВ, Васил АСЕНОВ

 

"В поетично отношение романсите на Шекспир стоят извънредно високо. Никъде Шекспир не се е показал по-смел и по-независим, отколкото в тези драми, никъде не е създавал по-сложна хармония на асоциациите.Но ако в трагедиите си Шекспир върви от макрокосмос към микрокосмос, от целия световен ред към отделния човек, то в трагикомедиите художествения т стимул е в противоположна посока - от отделния човек към целия световен ред. Съвсем очевидно е, че Шекспир търси хармония и тази обща тенденция на неговото творчество се проявява не само в утопизма на неговите развръзки, но и в художествения строй на пиесите.

Шекспир търси хармонията след трагическия опит.

В ''Цимбелин'' героите са тласкани от неразбираеми за тях превратности. За развръзката се явява едно божество, по-скоро да загатне, че зад това, което наричаме случайност се крие един принцип на доброто, чи и то действия са за нас неведоми. В един прогнил от клевета и владетелски прищевки двор, злоба, лековерие, подозрителност, корист; благородството, искреността и една невъзможна в своята романтичност любов.

В 'Цимбелин'' има почти религиозна символика: преход от благополучие към нещастие и накрая възстановяване на нравствения ред. Героите преминават през очистване и духовно възраждане, ознаменуващо победата на християнския дух, респективно на доброто.

''Цимбелин'' увлича със стремителни събития и необикновени ситуации. Действито се развива в древна Британия. Макар и формално историческа, това е легенда с приказен дух.Кралят Цимбелин, е женен за красива, но зла и коварна жена, за която този брак явно не е по любов. Тя е замислила да ожени сина си Клотън за дъщерята на Цимбелин. Когато нейния т план не й се удава, тя решава да лиши Имогена от покровителсвото и благоволението на баща й . Една от сюжетните линии на драмата - облогът на Леонат с Якимо - е заимствана от ''Декамерон'' на Бокачо, така Шекспир ни пренася в Италия в епохата на Р енсанса. По-късно се явява мотив ът с Беларий, похитил двамата синове на краля .Шекспир прехвърля действието отново в дворцова атмосфера и добавя мотива за отчуждението на краля от своята дъщеря. Мотивът за дългата раздяла на Имогена и Леонат се прехвърля върху братята на Имогена, откраднати от двора като малки деца.

По-късно пасторалното и приказното се нарушават със събития от национален и държавен мащаб. История, приказност, пасторални сюжети са преплетени така, че обладават романически характер. Както и в трагедиите времето е обобщено: това е и минало и настояще и човешкия т живот въобще. Структурата на драмата е отражение на най-древните митове за вечния кръговрат на явленията: природата преминава през фазите на цъфтеж, увяхване и отново и пак цъфтеж. В ''Цимбелин'' несъмнено Шекспир следва идеята за надмогване на доброто над злото, утвърждава необходимостта от възстановяване на справедливостта като, единствена възможност за подредба на света."

Лилия Абаджиева

   
   
   

 

 

 

 

към Представления

Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен, 2016